Всичко за креатина 03

Креатинът в практиката
Креатинът (в изотонични напитки и добавъчни продукти на протеинова основа) се превърна в най-използваната хранителна добавка в света. Смята се, че повече от 80% от спортистите, които участваха в Олимпийските игри в Атланта, са използвали креатин в подготовката си. Световните годишни продажби на креатин се оценяват на 200 милиона евро.

Спортисти от всяка класа се възползват ежедневно от креатина. Но откъде идва тази популярност? Простата истина е, че креатинът наистина действа. Използвана по правилен начин, тази добавка е неоценима помощ за всеки, който иска да подобри постиженията си и отдели повече време за отдих.
Редица изследвания потвърдиха, че креатинът е ефикасен и безопасен за консумация. Одобрен е от спортните организации и от здравните министерства на всички страни по света.

Странични ефекти
Единственото (най-често желано) странично действие, описано в научната литература, е възможното увеличаване на теглото с 1 до 10% в зависимост от индивида. То е резултат от задържането на вода в клетките и/или натрупването на мускулна маса.

Влошаването на нито една болест досега не е било приписвано на креатина. Креатинът се използва и в медицината, за да се намали разграждането на мускулите след хирургична интервенция и да се подобри сърдечната дейност и телесната производителност при пациенти със сърдечни проблеми.

Две научни изследвания доказаха, че допълнителното приемане на креатин намалява риска от проблеми на сърдечните съдове, подобрявайки кръвната картина. Днес на всеки е известно, че сърдечносъдовите проблеми са главна причина за смъртността в западните държави…

Коя е най-добрата креатинова форма?
Повечето продукти на креатинова основа съдържат 99,9-процентов креатин монохидрат с фармацевтично качество, което означава, че креатин монохидратът е креатинова молекула, свързана с вода. Под тази форма, той съдържа 88% креатин и е без вкус и мирис.

Това е креатиновата форма, която днес се продава най-много на пазара. Използва се в почти всички научни изследвания.
Ако креатин монохидратът се разтвори във вода, водната молекула се отделя и освобождава креатин. Всеки грам креатин монохидрат съдържа около 880 мг “свободен” креатин.

Съществуват и други форми на креатина като креатин фосфат, креатин алфа-кетоглутарат, креатин цитрат, креатин пируват, креатин малат, креатин татрат, магнезиев креатин, анхидрид-креатин, креатин-HMB, естер креатин, креатин титрат и могат да се произвеждат и други съединения.

С изключение на анхидрид-креатина, който често се нарича креатин-анхидро, тези креатинови съединения, съдържат между 400 и 600 мг креатин в един грам, т.е. не толкова много, колкото монохидратната разновидност. За разлика от креатин монохидрата, анхидрид-креатина не съдържа водна молекула и затова има 94% свободен креатин. Недостатъците на този протеин в сравнение с монохидрата са неговата нестабилност и по-висока цена. При продължително съхранение (например в прахчета) той бързо се превръща в ненужен и вреден за тялото креатинин. Теоретически допустимото предимство, че могат да се приемат минимални количества от него, за да се получи желаното количество креатин, всъщност не е истинско предимство, тъй като в практиката няма никакво значение дали ще си доставите 3 г чист креатин с приемане на 3,4 г креатин монохидрат или 3,2 г анхидрид-креатин.

Следва продължение…