Home » Здраве » Всичко за креатина 05

През 2004 г някои фирми разпространиха креатиновия прекурсор глюкуронолактон в самостоятелна форма или в съединение с различни креатинови форми и нарекоха продуктите си “superformulas”. Това е най-скъпият и неефикасен начин за снабдяване с креатин. Освен сравнително високата си цена, гликуронолактонът (GAA) се преобразува в креатин в черния дроб и влошава способността на мускулатурата да съхранява това вещество. Ето защо, твърдението на производителите, че GAA може да доведе до по-голямо зареждане с креатин, респ. да усили неговото действие, е напълно неоснователно. Вярно е, че чрез GAA може да се синтезира желаното количество креатин в черния дроб и (независимо от по-ниското ниво на натрупване) да се изпълнят мускулите почти толкова добре, колкото с креатин монохидрата, но все още не е изяснено дали GAA подобрява запасите от АТФ в мускулатурата.

Освен скъпоструващите “superformulas”, на пазара се появиха и други продукти. Една американска фирма насочи общественото внимание към отдавна познатия факт, че креатинът остава за по-дълго стабилен в течности с високо pH, отколкото в течности със средни стойности на pH. Вместо да прочетат отново патента (който не бе признат в Европа, понеже това е общоизвестен факт) и да се уверят, че “alcaine creatines” не са нищо повече от смесица от креатин монохидрат с евтин основен прах, по-голямата част от потребителите се оставиха отново да бъдат заблудени от американската маркетингова индустрия. Истината е, че алкалните креатини са само дотогава алкални, докато не попаднат в стомаха или не бъдат разтворени в киселинни течности, при което се оползотворяват точно като нормален креатин монохидрат, но за сметка на това струват много повече от него.

“Естерифицираните” креатинови форми също са по-ефикасни само заради името си, а не толкова заради хранително-физиологичните си свойства. Много спортисти явно мислят, че колкото по-сложно е името на даден продукт, толкова по-качествен е той. Един бърз поглед в речника по химия е достатъчен да се разбере, че веществата се “естерифицират”, за да могат да се разтворят в мазнини. Кой обаче би искал да разтваря креатина си в мазнина или в някаква смес от вода и мазнини? Всички, които са “наред с главата”, обикновено разтварят креатина във вода или сок.

Кои видове креатин тогава си струват?
Креатин монохидратът се счита за полезен от минимум 80% от потребителите. Той е висококонцентриран и на изгодна цена, а ако се съчетае с креатин-транспортна-матрица, състояща се от декстроза или декстроза/протеин или декстроза/протеин/пинитол, 80 % от спортистите могат да постигнат най-добър ефект.

За 10-20 % от спортистите, които получават стомашно-чревни проблеми (газове, гадене) или не реагират добре на креатин монохидрата, се препоръчва да използват комбинация от по възможност различни видове креатин. При една такава смес се намалява риска за развиване на непоносимост към определен вид креатин и нараства вероятността да се попадне на някоя особено добре “поносима” разновидност. Тъй като “поносимостта” e решаващ фактор за действието на креатина (който получава газове, няма да може да резорбира много от креатина), подобни мулти-креатин-формули се считат за особено полезни за онези, които не реагират на креатин монохидрат. Тези формули също би трябвало да се комбинират с някоя креатин-транспортна матрица, защото тя улеснява постъпването на креатин към мускулните клетки.

За спортистите, които предпочитат “особено добре поносимия”, респ. добре резорбиращ се, креатин, но БЕЗ транспортна матрица, е добре да изберат креатин алфа-кетоглутарат, който обаче е наистина скъп. При това съединение е използвана познатата от витамините и минералите алфа-кетоглутаратна киселина в молекулата на креатина. Този дериват на глутамина е известен с това, че транспортира прикачените към него молекули от червата в кръвта и оттам в клетките на тялото. Алфа-кетоглутаратната киселина попада бързо и директно в кръвта и прихваща закачените молекули, в случая креатин. Така креатинът не се застоява за дълго в червата, не се създава високо осмотично налягане и не се получават газове или подобни проблеми, т.е. поносимостта и резорбцията са на отлично ниво. Веднъж попаднала в кръвта, алфа-кетоглутаратната киселина достига в оптимални количества до телесните клетки (тя всъщност е част от цикъла на Кребс, респ. от клетъчно-енергийния цикъл и се съдържа в клетките) и отново прихваща съпътстващата я креатинова молекула – така креатинът попада в мускулните клетки и без транспортна матрица.

Максималният капацитет на мускулатурата за съхранение на креатин е 160 mmol на кг мускулна маса и той не може да се постигне с нито една креатинова форма. С креатин монохидрата се постига около 140-150 mmol/кг мускулна маса, а лимитът от 160 mmol може да се достигне единствено чрез описаните по-долу косубстрати в съчетание с креатиново съединение. С помощта единствено на креатин алфа-кетоглутарата, т.е. без транспортна матрица, могат да се достигнат повече от 150 mmol на кг мускулна маса, но за това трябва да има подходяща хранително-физиологична среда.

Следователно, за повечето амбицирани спортисти е добре да използват изгодния като цена и ефикасен креатин монохидрат и да вложат допълнително средства в косубстрати, вместо в скъпи креатинови съединения. Едва за 10-20 % от спортистите скъпите мулти-креатинови смеси или още по-скъпия креатин алфа-кетоглутарат могат да се окажат по-доброто решение.

Следва продължение…