Home » Здраве » Гориво за живот / ПРОТЕИНИТЕ ІV /

Различават се 10 вида есенциални (жизненоважни, незаменими) и 12 вида неесенциални аминокиселини. Заменимите аминокиселини могат да се синтезират сами от организма, но незаменимите трябва да се набавят редовно и в достатъчни количества с храната. Тъй като тези 10 аминокиселини са неизменно необходими за синтезата на телесни белтъци, те се означават като незаменими или есенциални. Ако липсва само една от тях, белтъчната синтеза ще се наруши или ще спре напълно. Затова от гледна точка на натрупването на мускулна маса и сила е много важно да се знае какви са нуждите от незаменими аминокиселини и как те могат да се покриват с храната и аминокиселинните концентрати.

Бележка на редакцията: Жизненоважните (есенциални) аминокиселини са 8 вида, докато останалите по принцип могат да се синтезират сами от човешкия организъм.

10-те есенциални аминокиселини са: изолевцин, левцин, валин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, аргинин и хистидин.

Първите три от тях – изолевцин, левцин и валин – са особено необходими за строежа на мускулите. Приблизително 35% от мускулатурата е изградена именно от тези аминокиселини.

Неесенциалните аминокиселини са: аланин, аспарагин, аспарагинова киселина, цистеин, цистин, глутамин, глутаминова киселина, глицин, хидроксипролин, пролин, серин и тирозин.

Теоретически би било достатъчно да приемаме само есенциални аминокиселини (ЕАА), понеже организмът може самостоятелно (ендогенно) да произвежда всички останали неесенциални аминокиселини (NEAA), нужни за неговия растеж и запазване на здравето. Днес това твърдение се приема за невярно. Организмът може сам да произвежда всички други аминокиселини, но дали процесът ще се осъществи зависи от редица фактори, които ако не са налице тялото ще отхвърли като излишен по-голямата част от съответния хранителен или аминокиселинен концентрат. Още през 1969 г. д-р Андерсън и негови сътрудници открили, че усвояването на азот от свободни аминокиселини се затруднява силно, ако липсват неесенциални аминокиселини в правилно съотношение. При коригиране на това съотношение, усвояването се подобрило значително. В действителност съществува т.нар. „мастър EAA формула“, съгласно която хората, които поради здравословни причини не могат да приемат протеини, трябва да консумират 40 грама ЕАА дневно, за да покрият изцяло нуждите си от аминокиселини.

На практика обаче се оказва, че протеините, респ. аминокиселините, съдържащи ЕАА и NEAA, имат по-добър ефект върху общия протеинов синтез в тялото (не върху синтеза на мускулен протеин, тъй като определящи там са ЕАА) и върху здравето (например заради пептидите, които се отделят в червата при смилането на белтъците). Освен това, до неотдавна за нормалния потребител бе почти невъзможно, с оглед на цената, да си позволи да се изхранва само с единични свободни EAA или BCAA, и затова, за да задоволи нуждите си от аминокиселини, той приемаше, съответно приема, най-често протеини, които в храносмилателния тракт се разграждат до EAA, BCAA и NEAA.

Следва продължение…