Home » Здраве » Гориво за живот / ПРОТЕИНИТЕ XIV /

Комбинациите от протеин и аминокиселини с въглехидрати и/или мазнини също бяха проучени в различни изследвания.

Установи се, че при бедно на калории хранене високото съдържание на мазнини в храната подобрява в по-голяма степен азотния баланс, отколкото ако се съдържа голямо количество въглехидрати в храната. Ако обаче се преминава от диета към хранене с балансирано количество хранителни вещества, няма да има значение дали се съдържат повече въглехидрати или повече мазнини в него – и в двата случая разграждането на протеин намалява, докато синтезата при приемане на повече мазнини не отчита съществени разлики спрямо приемането на повече въглехидрати.

Във всеки случай, въглехидратите са значително по-важни от мазнините по отношение на високо интензивната тренировка. Jacobs и др. доказаха, че недостигът на гликоген както в “slow-” (бавно – ), така и във “fast-contracting” (бързо-съкращаващи се) мускулни клетки не води до мускулна умора, а намалява интензивността на динамичните мускулни съкращения (загуба на сила и еластичност).

На това трябва да се обърне сериозно внимание, защото провеждането само на тренировка със субмаксимална интензивност може в дългосрочен план чрез прекалено малки количества приети въглехидрати да доведе до загуба на мускулна маса при тренираните спортисти, а при начинаещите най-малкото до недостатъчен мускулен растеж.

Koopman и др. проследиха ефекта на въглехидратите (0,3 г на кг тегло на час) и комбинациите въглехидрати плюс бърз протеин (0,2 г на кг тегло на час) и въглехидрати плюс L-левцин (0,1 г на кг тегло на час) върху нетния протеинов баланс на целия организъм, плазмения инсулин, синтезата на мускулен протеин и окислението на аминокиселините, респ. разграждането на протеина.

Чрез смесването на различни видове протеини със свободни аминокиселини или чрез различни комбинации на двете могат да се измерят ЕЕА-наситени и същевременно идеално балансирани аминокиселинни стойности, необходими за растежа, при което обаче трябва да се имат предвид научните познания и да не се гледа цената – иначе трениращият ще постига аминокиселинен баланс, който няма да доведе до синтез на мускулен протеин, а само до натрупване на повече протеини в организма.

При първото суплементиране (само с въглехидрати) нетният протеинов баланс беше отрицателен, нивото на окисление на аминокиселините, респ. разграждането на протеините, беше високо; синтез на мускулен протеин не настъпи, а плазменият инсулин показа нормални стойности.

При второто суплементиране (въглехидрати плюс суроватъчен протеин) нетният протеинов баланс беше положителен, окислението на аминокиселините, респ. протеиновото разграждане – слабо; синтезът на протеин също беше положителен, а плазменият инсулин беше значително повече, отколкото при чистото въглехидратно суплементиране.

Третото суплементиране (въглехидрати плюс суроватъчен протеин плюс L-левцин) отбеляза далеч най-добрите резултати. Може да ви изненада, че окислението на аминокиселините, респ. протеиновото разграждане, беше отчетливо по-ниско, отколкото при второто суплементиране, но това е така, защото колкото по-голямо е количеството на приетия протеин, толкова повече нараства и окислението на аминокиселините (разлагането на протеини).

Очевидно, умерените количества протеини от 2 г дневно на кг тегло до екстремно високите количества протеини от 6 г дневно на кг тегло могат почти еднопосочно да се преобразуват в мускулен протеин у спортистите, ако приетите с тях въглехидратни количества са достатъчно високи и допълнителното суплементиране с L-левцин и протеин се увеличава (вероятно експоненциално).

Следва продължение…