Home » Здраве » Гориво за живот / ПРОТЕИНИТЕ XV/

Изследването на Koopman обаче показва една почти недостижима за човека горна граница, защото с приемането на 6 г протеини дневно на кг тегло спортистът се нуждае и от 3 г L-левцин и 9 г високогликемични въглехидрати – за един 100-килограмов мъж това означава прием на 600 г протеини + 300 г L-левцин + 900 г въглехидрати, т.е. повече от 6000 kcal. Към това най-малко се прибавят мазнините от нормалното хранене. Трябва да се отбележи, че при това „анаболно пресищане“ могат да се преобразуват по-големи количества хранителни протеини в мускулен протеин, отколкото при снабдяването със стероиди и растежни хормони. При прилагането на тези допинг вещества се изхожда от 4-5 г хранителни протеини на кг телесно тегло дневно, докато при описаното по-горе „анаболно пресищане“ се стига дори до 6 г протеини на кг телесно тегло дневно.

Въпреки противоречивите резултати от изследване на Biolo и сътр. може да се заключи, че високите стойности на инсулина спомагат за натрупването в организма на протеини, респ. аминокиселини, подобно на ефекта на въглехидратите и креатина.

Biolo и др. откриха, че в период на почивка инсулинът подобрява синтезата на протеин, но не и за определено време след тренировката. В това изследване обаче беше пропуснато да се даде на тестваните лица аминокиселинен, респ. протеинов, препарат по време или малко след тренировката. Затова има голяма вероятност съдържанието на аминокиселини да е било прекалено малко и по този начин да не е имало такива, които да се възползват от инсулогенното действие на транспорта към клетките.

Hiller и др. установиха, че хиперинсулинемията (т.е. високата концентрация на инсулин в кръвната плазма) и съответно големите запаси на аминокиселини в организма засилват “greatly” синтеза на протеин.

Ivy и сътр. доказаха, че комбинацията от въглехидрати с протеини увеличава в значително по-голяма степен секрецията на инсулин в сравнение със самостоятелно приетите протеини или въглехидрати. Този инсулиногенен ефект заслужава също толкова голямо внимание с оглед желаното от спортистите увеличено натрупване на протеини под формата на мускулна маса, както въглехидратите и креатина.

Изследвания съпоставиха доставянето на протеини, респ. аминокиселини, с нормалното хранене и чрез добавки. Във вече споменатото проучване Paddon-Jones и сътр. сравниха суплементирането с 30 г малтодекстрин + 15 г свободни есенциални аминокиселини (ЕЕА), което дава общо 180 kcal, с хранене, доставящо също 15 г ЕЕА + неесенциални аминокиселини (NEEA), от гледище на анаболната реакция на организма. Суплементът се оказа значително по-ефективен от храненето. Учените допускат, че някои от присъщите за хранителните вещества субстрати намаляват анаболния отговор на ЕЕА. Tова би трябвало да се свърже логично преди всичко с по-бавното абсорбиране на ЕЕА от хранителните вещества, водещо до усвояването на по-големи количества EEA от червата, черния дроб и т.н., поради което остава много малко от тях за натрупване в периферната мускулна тъкан. Във всеки случай, бързо абсорбиращите се свободни ЕЕА изглежда са по-широко застъпени в извънклетъчното пространство на мускулната тъкан, където стимулират синтеза на протеини.

Следва продължение…