Home » Новини » Екдистеронът като ефективна алтернатива на стероидите 01

Екдистероидите са стероидни хормони, които се срещат в някои членестоноги и растения и от години се използват за повишаване производителността на спортистите.

Към тях спада екдистеронът, или по-точно бета екдистеронът, който е бил синтезиран в Съветския съюз за елитни спортисти и, според някои източници, за елитни войници (на запад се среща и под названието mesobolin).

Екдистероидите не са включени обаче в допинг-листата на Международния олимпийски комитет. Приемат се в допълнение към храната и някои научни трудове ги определят като имащи положителен ефект върху организма, при което, за разлика от стероидите, странични действия не се очаква да настъпят.

Междувременно стана ясно, че полученият от растенията бета екдистерон има дори по-мощно анаболно действие от гореспоменатия синтетично получен mesobolin. От друга страна обаче, много екдистероиди са напълно безполезни, защото не са налични в подходяща за хората биологична форма. Според днешните познания в областта, значение за спортистите имат само бета екдистеронът и туркестеронът. В опит с мишки, туркестеронът показа дори по-голям анаболен ефект от екдистерона. От гледна точка на това, че за разлика от екстрактите от туркестерон бета екдистерон-екстрактите имат стабилно съдържание на бета екдистерон и, от друга страна, резултатите от животинските опити не могат да се пренесат директно върху хората, бета екдистеронът се явява (поне засега) най-препоръчителният екдистероид. В същото време, туркестеронът се намира в “изпитателна фаза”.

20-хидроксиекдизон (=бета екдистерон или съкратено BE или също 20 Е) се различава от туркестерона по това, че в молекулата му при 11-тия въглероден атом липсва една хидроксилна група (маркирана с кръгче). Бета екдистеронът е стандартизиран като 70%-ов HPLC-екстракт (=95%-ов UV-екстракт), докато туркестеронът все още не е стандартизиран.

Функционални свойства на бета екдистерона:

По-добър протеинов метаболизъм/анаболизъм
Много работни групи стигнаха до заключението, че екдистероидите оказват стимулиращ ефект върху синтезата на протеин. Механизмът, по който става това, все още не е изяснен. Еднозначно се потвърди обаче е, че ускоряването на протеиновата синтеза засяга не само рибозомите, но и ядрото и митохондриите.

Трябва да се отбележи, че синтезата на протеин се стимулира не само в черния дроб, но и в бъбречната тъкан. Причината за това е активирането на ензима глутамат-декарбоксилаза.

През 1988 г Chermnykh и др. сравниха бета екдистерона с познатия анаболик Metandienon (дианабол). Установи се, че и двата субстрата имат значително анаболно действие. Изненадващо, бета екдистеронът прояви стимулиращо действие както при “бързите”, така и при “бавните” мускулни влакна, докато дианаболът можеше да стимулира само “бавните” мускулни влакна. Освен това, бета екдистеронът показа анаболен ефект и без тренировка (мишките трябваше да плуват), докато при дианабола тренировката беше задължителна за изграждане на мускулите.

По неофициални данни, опити с двата субстрата са били проведени и със спортисти в Украйна. Резултати от тях сочат, че при по-ниска дозировка и двата субстрата са имали еднакво анаболно действие. При по-високи дози, обаче, дианаболът е действал два пъти по-анаболно от бета екдистерона. Очевидно, човешкият организъм не може да се “защити” от синтетичния медикамент дианабол, т.е. при висока дозировка една голяма част от субстанцията проявява пълното си действие както по отношение на възникване на анаболен ефект, така и във връзка с вредни за здравето странични ефекти. В процеса на еволюция организмът ни като че ли се е пригодил по-добре към естествените бета екдистерон-екстракти, т.е. настроени сме да приемаме такива количества бета екдистерон, каквито не са вредни за здравето, благодарение на което и анаболният ефект се поддържа в “естествени граници”.

Вероятно още по-сензационно е проучването на Simakin и др. от 1988 г. В него се включиха 78 добре тренирани спортисти и спортистки, които приемаха увеличени дози протеин в продължение на 10 дни. Друга група получиха плацебо, в което не се съдържаше протеин, а трета група приемаше протеин заедно с бета екдистерон. След 10 дни протеин-групата натрупа минимална мускулна маса. Плацебо-групата загуби малко маса, докато протеин-бета екдистерон-групата увеличи мускулната си маса с 6-7% и стопи дори 10% от наличните телесни мазнини. Тук обаче трябва да се отбележи, че тези значителни подобрения не остават “за цял живот” и естествено отслабват след определен начален период.

Това изследване, заедно с откритията на украинците за ергогенните ефекти на бета екдистерона при спортистите, бяха потвърдени от Peak Performance Products през 2005 г в тримесечно изследване с 500 спортисти. По отношение на ергогенните ефекти бета екдистерон-екстрактите от Cyanotis Vaga и Maral Root (които бяха използвани при опитите в Украйна и Беларус) се оказаха напълно идентични с прилагания в Западна Европа екстракт от спанак. И при опитите на Peak се установи увеличаване на мускулната маса, силата и мускулното напомпване, както и по-добро възстановяване след тренировката. Интересното е, че много спортисти забелязаха усилване на чувството за глад, което след 10 дни се нормализира. Въпреки това обаче е настъпило разграждане на телесна мазнина.

За разлика от споменатия опит с животни, при изследването на Peak Performance екстрактът от туркестерон не показа по-голямо ергогенно действие от бета екдистерон- екстрактите. Точно обратното – туркестеронът прояви само половината от анаболната мощ на бета екдистерона.

По-нови резултати от това изследване сочат, че първоначалният тласък на производителността, провокиран от бета екдистерона, след 14 дни отслабва, след което се стабилизира и в продължение на три месеца може да се забележи леко подобряване на производителността.

По-добър въглехидратен метаболизъм
Една японска работна група проследи ефекта на 20E върху състоянието на кръвната захар при хипергликемични мишки. В сравнение с нормално-гликемичните мишки, 20Е успя да понижи нивото на захарта в кръвта при хипергликемичните мишки.
При опити с 14С-маркирана глюкоза се установи ускорено метаболизиране в гликоген.

По-добра обмяна на мазнините
В миналото са били третирани екзогенно хиперхолестеролни мишки с различни екдистероиди в съответно различни концентрации. Установено е до 30% редуциране на нивото на холестерол в серума в зависимост от дозировката и използвания екдистероид. Според авторите на изследването, причината за това е чисто физична и засяга изместването на холестерола около клетъчните мембрани от екдистероидите.