Home » Здраве » Какво е полезно да знаем за белтъците (протеините) 06

Така за младите мъже с активен начин на живот се получават следните минимални препоръчителни дози:
Изолевцин                  15 мг/кг дневно
Левцин                  20-40 мг/кг дневно
Валин                        40 мг/кг дневно

Верижно-разклонените* аминокиселини са важни, защото:

1. Осигуряват запазването и натрупването на мускулна маса

2. Имат силно анаболно (изграждащо) действие

3. Повлияват благоприятно енергийния баланс в тялото и подобряват издръжливостта

4. Доставят азот за цикъла глюкоза-аланин.

Последната точка обяснява и големите потребности от тези аминокиселини. Те доставят нужния за синтезата на аланин в мускулите азот, като по този начин концентрацията им в мускулите намалява. При условие, че са в достатъчна наличност в кръвта те се резорбират (поемат) наново от мускулите. Отделеният при този процес аланинов азот се включва в урейния цикъл в черния дроб и се извежда от тялото. През 1977 г. (1978) учените Дом и Декомбас установили повишено образуване на урея по време на спортна тренировка, което се засилва с повишаване на интензивността – факт, който доказва това твърдение.

Синергисти на верижно-разклонени* аминокиселини

Важните за ефективната обмяна на верижно-разклонени* аминокиселини синергисти (синергия = съвместно действие на вещества) са биотин, пантотенова киселина и пиридоксин (витамин B6). Тъй като протичащите тук процеси са много сложни, няма да се впускам в подробности. Само ще отбележа, че биотинът е необходим за преобразувателните процеси в обмяната на левцина и очевидно трябва задължително да присъства в аминокиселинните концентрати. Пиридоксинът трябва да се набавя с цел поддържане физиологията на храносмилането. Пантотеновата киселина се използва през целия цикъл на пропионата за изграждане на коензим А (КоА) в човешкия организъм. Стандартната препоръчителна доза пантотенова киселина възлиза на около 47 мг дневно при неспортуващи хора, съответно при спортистите трябва да е по-висока. При използването на верижно-разклонени* аминокиселини обаче, трябва задължително да се внимава да се приемат достатъчни количества от тях.

Колко, кога и какви аминокиселини?

Тук искам първо да обърна внимание на едно важно разграничение между аминокиселините. Всяка аминокиселина съществува в две еднакви в химично отношение огледални форми. Означават се като L-изомери (L=лявоориентиран) и D-изомери (D=дясноориентиран). Протеините са изградени само от L-изомери, т.е. L-аминокиселини. Затова избягвайте D- или DL-аминокиселини, тъй като от тях нямате никаква полза. Производството на D- и DL-аминокиселини е много по-евтино от производството на чисти L-аминокиселини, така с парите си ще облагодетелствате единствено търговците. За сравнение:

Производството на L-карнитин струва 30 пъти!!! повече от производството на DL-карнитин.

Разлика се прави и между свободните L-аминокиселини и много по-евтините за производство протеин хидролизати. Хидролизатите са предварително смлени белтъци и се получават при разграждането на протеинови продукти под действие на киселина, база или от ензими. С помощта на една база при хидролиза се отделят някои D-аминокиселини, а други се разрушават. При киселинна хидролиза L-формата на аминокиселините се запазва, но някои участъци от сяросъдържащите аминокиселини се окисляват. Ензимната хидролиза не дава същите резултати като разграждането на протеина в тялото, но е за предпочитане пред останалите два варианта. Свободните аминокиселини, подобно на хидролизатите, са добре усвоими, но според д-р Майкъл Колгън резорбцията на свободни аминокиселини е по-висока. При оценка на хидролизатите трябва да се обърне внимание преди всичко на вида на аминокиселините, респективно на данните за биологичната стойност. Например хидролизатът, образуван главно от желатин и (или) колаген, е с изразено ниска стойност, тъй като биологичната ценност на тези вещества е между 0 и 20, докато тази на мускулния протеин е над 100! Съдържанието на (големи количества) хидроксипролин също е индикация за ниска биологична стойност, защото той се среща почти единствено в белтъка колаген. Високостойностният белтък в месото съдържа максимум 2%, а желатинът 9-14% от него. Хидроксипролинът не може да се използва за синтезата на телесни белтъци и постепенно се разгражда от организма. С най-високи биологични стойности са суроватъчните хидролизати, често означавани като лакталбумин.

В приложената таблица са изброени препоръчителните комбинации от свободни аминокиселини, която д-р Колгън публикува през 1988 г. със забележката, че изследванията в тази област все още не са приключили.

Следва продължение…