Home » Здраве » Кръвообращението – пътят на кръвта 02

Еритроцитите (гр. еритрос – червен) са кръгли, двойновдлъбнати, безядрени клетки и достигат едва 7 микрометра (седем хилядни от милиметъра!) в диаметър. Образуват се в костния мозък, преминавайки през няколко етапа на зреене. Преди да попаднат в кръвния ток, те губят ядрото си и така придобиват типичната си вдлъбната форма. Еритроцитите съдържат кръвния пигмент хемоглобин, който може да се свързва с кислорода и да го пренася от белите дробове до клетките на тялото. Кръвта, богата на кислород, е яркочервена, а бедната на кислород – тъмночервена.

Поради голямата си еластичност, червените кръвни клетки могат да преминават през най-малките кръвоносните съдове като така осигуряват жизнената дейност на всички клетки и капиляри, дори на най-микроскопичните. Еритроцитите живеят около 120 дни, след което се разрушават в слезката, черния дроб и костния мозък. За това време те са изминали около 75 000 пъти разстоянието от белите дробове и сърцето, респ. от сърцето до тъканите. Всяка секунда се образуват около 3 милиона еритроцити, като същият брой клетки загиват.

Транспорт на кислород

Животът е зависим от енергията, която тялото получава при разграждането на хранителните вещества; затова то се нуждае от кислород. Дихателната и храносмилателната система отговарят за снабдяването с кислород, а във вътрешността на тялото кръвта извършва неговия транспорт. Белите ни дробове съдържат около 500 милиона въздушни мехурчета (алвеоли), което съответства на обща повърхност от около 80 кв.м. В тези богато кръвоснабдени тъкани се извършва обмяната на газове. Кислородът от вдишания въздух преминава чрез дифузия през стената на алвеолите в кръвта, а въглеродният диоксид следва обратния път. Дебелината на слоя, който разделя алвеолите от капилярите, е 0,3-1,7 микрометра. Следователно кръвта в капилярите е много близо до въздуха в алвеолите, зa обмяната на кислорода е нужна около ? от секундата.

Почти цялото количество кислород (около 99%) се транспортира в кръвта чрез хемоглобина. Това е голям белтъчен комплекс, който може да свързва четири кислородни молекули с железни атоми. Желязото на хемоглобина е като магнит: от една страна то е достатъчно силно да привлече кислорода от алвеолите към себе си, а от друга – дозира се в количества, позволяващи отдаването му на тъканите.

След отдаването на кислорода железните атоми могат да се свържат с въглеродния диоксид и да го транспортират до белите дробове, където той се отделя при издишване. Това става като кръвта, изминала един кръг през тялото, попада в дясната половина на сърцето и оттам се пренася чрез артерии до белите дробове, където въглеродният диоксид се отделя и се приемат нови молекули кислород. След това кръвта се връща в сърцето, този път в лявата камера. Така кръгът на кръвообращение се затваря.

Качеството на транспорта на кислород в тялото зависи от това колко удари прави сърцето за една минута и колко кръв и с какво налягане изпомпва при всеки удар. От сърцето кръвта се изтласква в аортата под въздействие на налягане (вж. фигурата по-долу). От аортата излизат множество артерии до органите на тялото, а те от своя страна се разклоняват до фини кръвоносни съдове – т.нар. капиляри. Дължината на капилярите, както вече казахме, достига няколко хиляди километра!

Обмяната на кислород, въглероден диоксид , йони, вода и различни продукти на обмяната се извършва през тънките стени на капилярите. Колкото повече са пътищата за пренос на вещества, толкова по-добре организмът може да се снабдява с тях. Така в местата, където нуждите от кислород и хранителни вещества са по-големи, отчасти възникват дори нови „пътища” за кръвта.

Следва продължение…