Home » Фитнес » Пасва ли интензивността на тренировка на твоята мускулатура? 02

1) Мускулна генетика.

Каквато и методика на тренировка да използвам, знам, че прасците ми ще извлекат полза от нея, ако вкарам малко енергия в тях. Това се постига с голям или малък обем; с частични повторения или пълен размах на движенията и т.н. Но защо да подлагам прасците си на HIT? Много просто – защото с HIT за по-малко от 5 минути, включително загрявката, съм готов с прасците. Така спестявам енергия и възстановителен потенциал в полза на по-малко облагодетелстваните мускулни групи. От друга страна, гръдната ми мускулатура не реагира на всички стратегии на тренировка, с които разполагам. Затова трябва много да внимавам като разпределям времето си за упражнения и да използвам всеки трик, с който мога да предизвикам дори и малък тласък на растеж.

Ако някоя от мускулните групи на тялото ти не е генетично предразположена към растеж, малко вероятно е с HIT да отстраниш проблема. Може би част от трудността се състои в това, че като количество се влагат много усилия, но една или две серии, изпълнявани с нечовешки висока интензивност, по никакъв начин не могат да приведат на подходящо ниво „слабо развитите” мускули. За по-неразвитите части на тялото броят на (различните – бел.пр.) повторенията трябва да е в най-горните възможни граници; оттук следва и по-големият брой на сериите. Подобен цялостен подход е невъзможен с HIT.

2) Зависимост между упражненията и подемната сила на мускулите

Повечето упражнения за прасци пасват оптимално на мускулатурата ми. Прасците възприемат особено добре магарешкото яздене (изправяне на пръсти с партньор на кръста) и пресите. Защо? Защото съм достатъчно силен за тези упражнения и не е нужно слабите мускули да помагат. При изтласкване на щанга от лег нещата изглеждат съвсем различно. От една страна, гръдната ми мускулатура не пасва много добре на движенията при изтласкването. От друга, поради неоптималната работа на тези мускули (гърдите ми не са особено пригодени към каквото и да е изтласкващо движение), трицепсът участва повече, отколкото е необходимо. Ето защо това са уязвимите ми места при изпълнение на упражнението, но не защото са много слаби. Така големият ми гръден мускул не може да получи стимулацията, която давам на прасците си само с една серия.

Гърдите на някои атлети, обаче, са като създадени по поръчка за изтласкване от лег. Те се напомпват докрай след една серия, защото дейността на мускулите им не се влияе негативно от други мускули. Това ги прави добри кандидати за HIT – тренинг. Имай предвид обаче, че това е само първата стъпка към постигане на успех с HIT. Разбира се, малко вероятно е да имаш полза от HIT, ако упражненията за дадена мускулна група не са ти приятни, или не можеш да ги изпълняваш. В такъв случай се препоръчва да тренираш с по-голям обем.

3) Стимул за растеж

Винаги когато тренирам за прасци, мога да се напрегна за няколко допълнителни повторения в края на серията – благодарение само на желязната си воля. При трениране за гърди, обаче, не успявам да направя нито едно повторение в повече, въпреки че си мисля, че мога още поне едно или две. Тази загуба на производителност към края на серията идва незнайно откъде и нищо не подсказва докато тренирам, че силата ми внезапно ще изчезне.

Относно загубата на производителност искам да спомена нещо за онези бодибилдери, надарени с нечовешки огромна сила. Срещнах един такъв по време на тренировка (още преди да е започнал да се товари с тежести е имал 100 кг телесна маса без мазнини!). Направих грешката да го предизвикам на съревнование и то точно на едно от моите любими упражнения за гръб – гребане с щанга с обратен хват. Започнахме с малка тежест, защото той още не беше изпълнявал упражнението. При 136 кг с радост видях, че му ставаше трудно, понеже не можеше да координира добре мускулите си. При 180 кг усетих как мускулите ми бавно се изморяват. За нещастие неговата мускулатурата в същото време възприемаше все по-добре упражнението, защото той успяваше да изпълнява чисто същия брой повторения като мен. За да сложа край на всичко това качих на 200 кг. За моя голяма радост след няколко повторения мускулатурата му не издържаше повече. Струваше ми се, че нямаше какво повече да направи. Изведнъж, като изневиделица, изтърси още едно повторение само с едничката сила на волята и тогава си помислих „Това му беше!” – но той не беше на същото мнение и навърза повторение след повторение с волята на гладен вълк.

Така ме нареди с това съревнование, че ми беше повече от неудобно, че го накарах да участва. Но все пак научих нещо от това: неговата мускулатура се изморява по напълно различен начин от моята. При голяма тежест повечето мускули на тялото ми отказват изведнъж, докато при него изглеждаше, че се активираха нови групи усърдно работещи мускулни влакна, които пречат на умората. На пръв поглед изглежда, че мускулатурата му се разделя на 2 „отбора” влакна, които овладяват тежестта. Пръв започва отбор А. В момента, когато мускулите обикновено отказват, в игра се включва отбор Б, а отбор А почива. При следващото повторение отбор А си върши отново работата, докато отбор Б отдъхва … Тази закономерност се среща много рядко. Естествено при такава „невронна даденост” има голяма вероятност атлетът да се чувства добре с HIT. Ако мускулите ти обаче се изморяват бързо няма да имаш успех, тренирайки със свръх голяма интензивност и трябва да компенсираш липсата на достатъчно производителен потенциал с по-голям обем.

Тренирах и с един друг партньор с нетипична нервна система, чиято мускулатура започваше да трепери при увеличаване на повторенията. Винаги когато мускулите ми започват да треперят това е знак, че трябва да приключа повторенията – бързият отказ на мускулите ми е програмиран предварително. При партньора ми нещата стояха по друг начин. Треперенето все повече се усилваше. То продължи до момент, в който се страхувах, че с тресенето си ще разбие спойките. Това беше много вълнуващо да се наблюдава, както бяха и неговите все по-големи прояви на сила, а това е нож с две остриета, защото възможностите му да довежда мускулатурата си до краен предел бяха също толкова изумителни. Способността да активираш нови мускулни влакна като увеличаваш интензивността е въпрос на тренировка, но и тя продължава само до определен момент. С годините ще можеш все по-добре да засилваш интензивността, но не всички разполагаме с еднаква дарба да печелим от HIT-тренировка.

Следва продължение…