Home » Новини » Пептид NA6 – биоактивен пептид 01

Пептид NA6 e нов биоактивен пептид, разработен от нас на базата на резултатите от изследването на Simakin и др. (Scientific Sports Bulletin 1998), който показва 6 пъти по-добра усвояемост на азот от всички традиционни протеини и дори от аминокиселинните комплекси във вид на таблетки, капсули или ампули.

С други думи: всяка отделна доза пептид води до 6 пъти по-голямо увеличаване на чистата мускулна маса в сравнение с обичайните протеинови и аминокиселинни формули.

Пептидът се произвежда от UF Whey Protein (ултрафилтриран суроватъчен протеин) от най-високо качество чрез пълна хидролиза със специална ензимна смес в комбинация с функционални ароматни растителни екстракти. Степента на хидролиза е екстремно висока – от пептидите се откъсват дори ароматните аминокиселини и така се постига изключителна биодостъпност, а чрез ароматните растителни екстракти се намалява горчивия вкус. По метода на Варбург е установено, че пептидът притежава висока биологична активност. Първите практически резултати показват, че той влияе положително върху имунната система и умствено-психическото състояние. Тези функции се дължат на добре изразеното разделяне на пептидите в групите на цистеина и триптофана.

История на протеиновите и аминокиселинните формули за изграждане на мускули

Протеинът е единственото (хранително) вещество, което изгражда мускулите. Човешкият организъм не може да преобразува еднакво добре всички протеини в аминокиселини и пептиди и да синтезира от тях еднакви количества мускулна маса.

Досега протеините с ефикасно действие за изграждане на мускулите, респ. клетките, се подреждаха в следния ред:
растителни протеини, рибни протеини, протеини от месото, млечни протеини, суроватъчен протеин, многокомпонентни протеини и на първо място картофения и яйчния протеин (с биологична стойност 136).

Още от 80-те години е известно, че ензимната хидролиза, т.е. предварителното разграждане на протеините, увеличава тяхната биологична достъпност и повишава нивото на усвояване на азота над това на изходния протеин (което води до натрупване на повече мускулна маса). От биотехнологична гледна точка, при хидролиза се предизвиква денатурация на изходния протеин, в резултат на което се образуват пряко достъпни къси пептиди и свободни аминокиселини, а молекулната структура се променя в удобна за храносмилателните ензими форма.
В спортното хранене отдавна се прилагат хидролизати, но за да се избегнат големите производствени разходи и горчивия вкус (типични за качествените продукти), хидролизата се провежда частично или хидролизатът се смесва с изходния протеин в сравнително малки количества.

От около десет години на пазара се предлагат т.нар. суроватъчни протеин изолати. Първоначалната идея е била да се повиши нормалното съдържание на белтъчини в суроватъчните протеини от 80 на 90-92%. Намеренията обаче претърпели неуспех, тъй като за да се повиши съдържанието на белтъчините с 10-12% производствената цена е трябвало да се увеличи поне сто пъти. Скоро след това обаче се открива, че с използване на йонообменен процес в производството е възможна частична денатурация, която много рядко води до получаване на късо-верижни пептиди и свободни аминокиселини, но пък променя молекулната структура. Йонообменните суроватъчни протеин изолати имат биологична стойност 159 и са много по-ефективни за изграждане на клетките и мускулите и укрепване на имунната система от други протеинови форми. Суроватъчният протеин изолат не може да се сравнява с високостойностните, по-лесно податливи на специфична денатурация хидролизати, но е по-евтин за производство, няма горчив вкус и затова често се приема като най-добрия продукт за строеж на мускулите.

Следва продължение…