Home » Добавки » Пинитолът 01

Пинитолът, или по-точно казано D-пинитолът е метилирана форма D-хиро-инозитол, който от своя страна е форма на инозитол.

Химични названия
3-O-метил-1,2,4 цис-3,5,6 транс хексахидроксициклохексанол
3-O-метил- хиро-инозитол
молекулна формула: C7H14O6;
молекулна маса: 194

Пинитолът се среща в много зеленчуци и растения като естествена съставка.
Подобрявайки задържането на креатин в тялото и понижавайки нивото на кръвната захар, пинитолът е особено популярен сред диабетиците и спортистите, които го използват като анаболен ергогеник.

Установено е, че в едни случаи действието му е положително (при хипоинсулогенни лица и спортисти, които не приемат повече от средното количество въглехидрати), а в други – не проявява абсолютно никакво действие (при болни от диабет тип II и спортисти, които се пресищат с въглехидрати).

Ще обърнем внимание преди всичко на ергогенните свойства на пинитола, важни за спортуващите.

За да се разберат взаимовръзките, трябва да споменем на кратко за инсулина:
Инсулинът се смята за най-анаболния хормон (по-анаболен и от тестостерона), защото има значимо подсилващо действие върху преноса на хранителни вещества към (мускулните) клетките и повишава синтезата на ендогенни протеини в мускулите.

Спортистите обикновено си набавят запаси от инсулин в кръвта чрез приемането на 100 г декстроза или малтодекстрин (евентуално няколко пъти дневно, което в повечето случаи води до натрупване на мазнини и увеличава вероятността да се заболее от диабет) или чрез инжектиране на инсулин, което е незаконно и много по-опасно от приемането на прекомерно количество въглехидрати.
Пинитолът не индуцира, респ. не произвежда инсулин, но действието му по отношение на транспорта на хранителни вещества (глюкоза, креатин, аминокиселини) към клетките е подобно на това на инсулина.

Механизмът на действие на пинитола не е напълно изяснен (но е доказан в практиката). Когато инсулинът подразни рецепторите на (мускулните) клетките, очевидно се образуват фосфатидил-инозитол-фосфати, които дават сигнал на клетките да засилят транспорта на хранителни вещества към клетките чрез активиране на фосфатидил-инозитол-3-киназата (PI3K) и протеин киназа В (PKB).
D-пинитол и ендогенно получения от него D-хиро-инозитол са близки по химичен състав с фосфатидил-инозитол-фосфатите и предизвикват клетките да приемат хранителни вещества по гореописания механизъм, но без да е необходим инсулин. Казано по-просто, сигналите, които изпраща инсулинът към клетките са подобни на тези, изпращани от пинитола.

По отношение на усилването на преноса на хранителни вещества, инсулинът може да прояви действието си само чрез внасянето на големи (100 г) количества високогликемични въглехидрати или инсулин инжекции (които се използват от диабетиците) в кръвта, респ. в клетките, което в дългосрочен план може да се окаже вредно за здравите хора.

Пинитолът проявява този клетъчно-транспортен ефект при приемане само на 2-3 дози от по 500 мг дневно и освен това е безвреден (с консумацията на соя в Азия се приемат дневно около 1000 мг пинитол).

От гореописания принцип става ясно, че пинитолът не може да действа при болни от диабет тип II с наднормено тегло. При тях сигналната система, която при здравите хора влияе на клетките чрез индуциращите механизми на пинитола или инсулина, “не работи” и не могат да се изпращат сигнали нито чрез инсулина, нито чрез пинитола.

С гореописания принцип може да се обясни и факта (доказан в по-нови изследвания), че пинитолът действа особено добре, когато в кръвта има прекалено малко инсулин, т.е. при хипоинсулогенни диабетици (тип I) и/или при здрави хора, които по различни причини не приемат прекомерни количества високогликемични въглехидрати (примерно за да не напълнеят) и въпреки това желаят да постигнат пълния анаболен ефект на инсулина.

При хора, които приемат наистина много въглехидрати, действието на пинитол е по-слабо, а при тези, които приемат такова количество въглехидрати, което да позволи производството на оптимално количество инсулин, пинитолът въобще не действа.
В същото време гореописания механизъм обяснява защо инсулинът и пинитолът не се взаимодопълват синергично. И двата субстрата използват една и съща ензимна система и я изтощават.

В спортната практика се смята, че за атлета, приемащ 100 г декстроза заедно със своя креатин/аминокиселини, за да достигне максимален инсулоген-анаболен транспорт на хранителни вещества към мускулните клетки, добавянето на пинитол не оказва влияние. В обратния случай – когато спортистът приема пинитол – той няма нужда от 100-те грама въглехидрати, за да се достигне максимален транспорт на хранителни вещества към клетките.

От всичко казано дотук можем да направим извода, че пинитолът не довежда до по-висок от нормалното мускулен растеж (както това може да се постигне например със стероидите, HGH, инсулин и т.н.).

Следва продължение…