Home » Хранене » Протеини за максимален мускулен растеж 04

Както лесно се вижда, суроватъчният протеин се приближава най-много до изискваните в по-горната таблицастойности по отношение на верижно-разклонените аминокиселини левцин, валин и изолевцин.

По-оптимално съдържание на аминокиселини, необходими за растежа, се получава от смес в отношение 70% суроватъчен и 30% соев протеин, защото по този начин се осигурява по-добър баланс между отделните аминокиселини, а соевият протеин доставя в по-големи количества важните за растежа полунезаменими аминокиселини аргинин и глицин.

Какво се случва тогава с биологичната стойност и формулите за определяне качеството на протеина?
Със сигурност всички от посочените по-горе формули отреждат на „растежния” соево-суроватъчен протеин едно от първите места, а в други случаи той може би е абсолютен водач. Това обаче не е определящо, защото тези критерии са разработени с единствената цел да се поддържа азотния баланс на един средностатистически човек с възможно по-малко протеин, а не да се генерира максимален (мускулен) растеж с приемане на протеин.

Бързи и бавни протеини

Суроватъчният и соевият протеин са “бързи, проникващи масивно в кръвта” протеини, т.е. първите аминокиселини се появяват в кръвта около 30 минути след приема, а след 45-120 мин се натрупват в големи количества в аминокиселинния резерв на тялото, за да изчезнат напълно след около 3 часа.

Всички други протеини са “бавни” и не “проникват масивно” в кръвта. Около един час след постъпването им в кръвта от тях се отделя умерено количество аминокиселини, което се запазва за няколко часа, а след 6-8 часа се оползотворяват напълно.

Ако човек не познава тези факти и консумира протеин неправилно, не трябва да се чуди защо не постига желания ефект. В някои изследвания протеинът е приеман толкова „неразумно”, че са получени резултати като „казеинът е по-добър за мускулния растеж от суроватъчния протеин” или „млечният протеин е по-добър от соевия” и т.н. Разбира се, когато човек приема бедна на протеин храна и един или два пъти дневно се зарежда с едно и също сравнително високо количество казеин или суроватъчен протеин, казеинът ще се отрази по-добре на мускулатурата, отколкото суроватъчният протеин. Първият отделя равномерни количества аминокиселини в продължение на часове, а вторият предизвиква толкова мощен аминокиселинен поток, че за кратко време организмът се снабдява с излишък от аминокиселини, които, попаднали в големи дози в кръвта, активират окислителни ензими, разграждащи натрупани телесни протеини. Нека погледнем какво показва практиката:

Първо, приемаме, че с едно нормално балансирано хранене се доставят обикновено над 100 г биологично ценен протеин. Сутрин след ставане се отваря т.нар. анаболен прозорец, последван от още един, по-голям, след тренировка. В това време на деня запасите от аминокиселини са по-малки от необходимото и азотният баланс е отрицателен. Отрицателният баланс може да се нормализира със сравнително висока доза бърз протеин, съдържащ аминокиселини, които подпомагат растежа и са в добро съотношение помежду си, и дори да достигне положителни стойности (само тогава е възможен растеж). В тази връзка, обаче, твърде положителният азотен баланс, постиган с прекомерни количества бързо постъпващ протеин, също не е желателен, тъй като се активират окисляващи протеините ензими, които са способни да „разрушат” аминокиселините и в случай, че не се създаде достатъчно бързо мощен аминокиселинен поток, те атакуват телесните протеини и водят до разграждащи (катаболитни) процеси.

Следва продължение…