Протеини и аминокиселини за силови спортисти

(Мета-анализ от гледище на най-новите изследвания)

Армин Кунц, NSearch S.A. по поръчка на Peak Performance

Резюме
Ефект от приема на протеини върху протеиновия баланс в мускулите
Оптимално разпределяне на протеиновите хранения спрямо тренировката
Комбиниране на протеините и взаимодействието им по отношение на протеиновия баланс и силовата тренировка
Комбиниране на протеини и въглехидрати
Ефикасност на протеиновите добавки и протеините от храната

Мета анализ на Rand и др. доказва, че възрастните с нормално тегло и нормална активност са достатъчно запасени с 0,8 г протеин дневно на кг тегло.

Протеиновите нужди на спортистите дълго време бяха обект на спорове, породени от противоречиви изследвания, голяма част от които провеждани в сравнително кратки срокове. Действително беше доказано, че приемането на 2,77 г протеин дневно на кг тегло при силовите спортисти води до по-добър азотен баланс в тялото, отколкото дневната доза от 1,2 г на кг тегло. Не беше отчетена обаче значителна разлика по отношение изграждането на чиста мускулна маса (lean body mass). В същото време изследванията показаха, че спортистите привикват към увеличения прием на протеин и организмът им започва да го използва като енергиен субстрат, а не толкова като градивен компонент на мускулите. Тези и подобни заключения оставят отворен въпроса за оптималния прием на протеини от спортисти. Увеличеният прием беше също толкова препоръчителен, колкото и умереният.

По-нови изследвания на Falvo и др., Vucovich и др., и Burke и др., обхващащи големи периоди от време, недвусмислено доказват, че по-високият прием на протеин при силовите спортисти води до значително по-голямо натрупване на сила и мускулна маса в ДЪЛГОСРОЧЕН план!

Група (1) (в синьо) показва увеличаването на производителността при повишено снабдяване, а група (2 ) (виолетово) при ниско снабдяване с протеин Колонки (1) показват максималната производителност при изтласкване на щанга от лег с 3 повторения, а колонки (2) – при същото упражнение с 6 повторения Колонки (3) показват максималната производителност при клякане с 3 повторения, а колонки (4) при клякане с 6 повторения (изследване на Vucovich)

Спорове като този имаше и около въпроса за скоростта на смилане на протеините, т.е дали бързо смилаемите протеини като суроватъчния протеин изолат и протеин соевия изолат или бавно смилаемите протеини като казеина са по-ефективни за постигане на нетния протеинов баланс (разликата между синтезата и разграждането на протеин в организма).
Някои изследвания сравниха суроватъчния протеин с казеина в различни количества и отчетоха стойностите на аминокиселините и L-левцин в кръвта. Други пък сравниха смеси от свободни аминокиселини със суроватъчен протеин и казеин и отчетоха каква е разликата между приемането на суроватъчен протеин и свободни аминокиселини наведнъж и приемането им в няколко малки хранителни дози през 3 часа. Днешните данни показват, че значително влияние върху нетния протеинов баланс има както скоростта на смилане на протеините, така и съставните аминокиселини (т.е. качеството на протеините).

Ето защо, най-големи предимства има непрекъснатото приемане на бързо смилаеми, съответно бързо резорбиращи се протеини или аминокиселинни смеси с високо съдържание на ЕЕА, ВСАА и преди всичко L-левцин в продължение на дълги периоди от време и в малки равномерни количествени единици. В този случай, синтезата на протеин е най-голяма, а разграждането му е също толкова ниско, колкото при приемането на казеин, чрез което може да се постигне отличен нетен протеинов баланс.
ВСАА и особено L-левцинът играят много важна роля в този процес. За разлика от останалите аминокиселини, ВСАА не се разграждат в храносмилателния тракт и не се преобразуват в черния дроб, а попадат директно в кръвта, където повишават способността на намиращите се там аминокиселини да стимулират синтезата на мускулен протеин. От друга страна, L-левцинът дава сигнал на организма за увеличеното количество постъпил протеин, което също стимулира неговата синтеза (по-нататък ще се спрем по-подробно на това).

Твърденията, които изброихме по-горе, се отнасят за приемане на протеин БЕЗ допълнителни енергийни доставчици под формата на въглехидрати и мазнини. И тук бързите протеини като суроватъчния протеин и протеин соевия изолат показаха по-добро действие от бавния казеин. Добавянето на енергийни вещества нямаше стимулиращ ефект върху синтезата на протеин (очевидно тя зависи преди всичко от качеството на протеина, т.е. от съдържанието на аминокиселини в него), но степента на протеиново разграждане спадна драстично при комбиниране на суроватъчен протеин с въглехидрати и мазнини, и се понижи слабо при приемане на казеин. За това също ще говорим по-нататък в текста.
Нови резултати бяха получени и за влиянието на упражненията върху кинетиката на бързо и бавно смилаемите протеини и свободните аминокиселини.

От тях може да се извлече и идеалният тайминг за добавянето на протеини, респ. аминокиселини, към храната и неговото значение за тренировката.
В съответните изследвания пряко се наблюдаваха синтезата на мускулен протеин (MPS) и отчасти синтезата на протеин в целия организъм (WBPS).
Оказа се, че тренировката стимулира WBPS и този ефект намалява прогресивно след края на тренировката.

Концентрацията на аминокиселини в кръвта след тяхното приемане непосредствено след тренировка или малко след нея е наистина точно толкова висока, колкото часове след това. Постъпването на кръв към мускулните клетки, обаче, непосредствено и малко след тренировка, е 645 +/ – 5 % по-значително, отколкото в състояние на покой. В сравнение с почивния период, транспортът на аминокиселини към мускулните клетки след упражненията се повишава с 30 до 100 %, а същинската синтеза на мускулен протеин нараства двойно.

Изследване на Estmark и др., проведено сред възрастни мъже, току-що започнали с тренировките, разкрива значението на времето след тренировката.
Суплементиране с едва 10 г протеин + 7 г въглехидрати + 3 г мазнини непосредствено след тренировка доведе до нарастване на динамичната мускулна сила с 46 % при възрастните мъже и увеличаване с 15 % на изокинетичната им сила, докато приемането на същите добавки 2 часа след тренировката доведе единствено до нарастване на динамичната мускулна сила, и то само с 36%.

Levenhagen и др. също получиха интересни резултати след консумацията на 10 г протеин + 8 г въглехидрати + 3 г мазнини веднага след умерена тренировка и 3 часа след нея. Установено бе, че синтезата на протеин в предната мускулатура на краката е три пъти по-интензивна при ранното суплементиране, отколкото при късното. Синтезата в целия организъм също е по-силно изразена при ранното суплементиране, а концентрацията на L-глутамин в кръвната плазма е 19 % по-висока. Постъпването на глюкоза в мускулатурата непосредствено след тренировка нараства 3,5 пъти в сравнение с 3-часовия период след тренировката, а през останалото (още по-късно) време, т.е. в състояние на покой, постъпването на глюкоза е измерено на същото ниво, както 3 часа след нея. Следователно, времето след упражненията, когато се набавят суплементите, е от по-голямо значение за въглехидратите, отколкото за аминокиселините.

Гореописаните резултати са от особен интерес не само за практикуващите спортове за издръжливост, но и за силовите спортисти. Известно е, че на всеки грам гликоген се задържат по 2,7 г допълнително количество вода в мускулите. Също така се знае, че клетъчната хидратация е мощен регулатор на синтезата на мускулен протеин. Оттук може да се направи извода, че и този ефект е допринесъл за по-добрия синтез на мускулен протеин при описаното суплементиране непосредствено след тренировка.

Колонки (1) показват динамичния и изокинетичния растеж на силата при суплементиране непосредствено след тренировка Колонки (2) показват динамичния растеж на силата при суплементиране 3 часа след тренировка (няма изокинетичен растеж) Колонки (3) показват синтезата на мускулен протеин при непосредствено суплементиране (в синьо) и при суплементиране след 3 часа Колонки (4) показват усвояването на глюкоза при непосредствено суплементиране (в синьо) и при суплементиране след 3 часа.

Новите проучвания доказват, че за силовите спортисти приемането на протеини и аминокиселини преди тренировка е почти също толкова ефективно, колкото и при приемането им след нея.

В нормалния случай, т.е. когато не се прави специално суплементиране преди тренировка, а чак след нея, нетният протеинов баланс, докато се правят упражненията, остава отрицателен. Синтезата на протеин също спада под нивото си по време на покой вследствие на ускореното му разграждане под действие на натоварването и в повечето случаи това става по време на тренировката, но след нея тя бързо надминава стойностите си по време на почивка.

Резултатите на Tipton и др. показват, че подходящото суплементиране (преди тренировка) може не само да измени тези ефекти, но дори да има някои интересни предимства по отношение на кръвния поток към мускулите.

В това изследване беше суплементирана смес от 6 г незаменими свободни аминокиселини с 35 г захар малко преди тренировката (PRE) и непосредствено след нея (POST).

Кръвният поток към мускулите на краката по време на тренировка нарасна с 324% при PRE-суплементиране и с 201% при POST-суплементиране. В резултат на това, снабдяването с фенилаланин се повиши с 650% при PRE- и с 250% при POST-суплементирането. Поглъщането на фенилаланин от мускулите на краката бе с 160% по-голямо при PRE-суплементирането. Отново при PRE-суплементирането протеиновият баланс се повиши още по време на тренировката, докато при POST-суплементирането увеличението се забеляза едва след нея.

Изследването на Tipton често се интерпретира погрешно и на спортиста се препоръчва пред-тренировъчно вместо след-тренировъчно суплементиране.

Мета-анализът на изследванията в тази област показва, че след интензивна тренировка синтезата на протеин се увеличава за период от 48 часа и в същото време нараства и неговото разграждане.
За да не се стигне до отрицателен протеинов баланс, през това време трябва задължително да се приемат хранителни вещества, най-вече протеин. Непосредствено след тренировката и в двата часа след нея трябва да се увеличи приема предимно на протеини и въглехидрати, защото анаболната реакция е най-голяма именно в този период. След това може да се премине към нормално хранене, при което снабдяването с големи дози протеин ще има благотворен ефект за изграждането на мускулите и натрупването на сила.

PRE-суплементирането се явява не като алтернатива, а като възможност да се подсили анаболното състояние на обмяната на веществата по време, а не след тренировката. Дори можем да направим заключението, че според резултатите на Tipton състоянието на обмяната на веществата е по-анаболно в продължение на около 3 часа (т.е. времето за тренировка плюс 2 часа след нея), отколкото би било възможно след тренировката. Освен това, с подходящо суплементиране преди тренировка могат да се правят и по-интензивни упражнения, което обаче още повече засилва значението на след-тренировъчното суплементиране.

Междувременно беше решен въпросът колко често, кога и какъв протеин да се приема дневно, за да се постигне максимална анаболна реакция.
В редица изследвания се доказа, че извънклетъчната концентрация на незаменими аминокиселини (ЕЕА) регулира синтезата на протеин. Ниската концентрация на ЕЕА по принцип е индикация, че не може да протече мускулно-протеинов синтез, тъй като в организма се съдържат прекалено малко аминокиселини. Високата ЕЕА концентрация обаче не означава автоматично засилена синтеза на протеин, защото в началото на приемане на ЕЕА синтезата на протеин се увеличава, но след 2 часа отново се връща в изходно положение, въпреки че количеството приети ЕЕА се поддържа в премерени и точни високи граници.

Други изследвания доказват, че не високата извънклетъчна концентрация на ЕАА, а по-скоро постепенното повишаване на тази концентрация е в състояние да ускори за около 2 часа синтезата на протеин.
От друга страна, колебанията в концентрациите на ЕЕА могат да се постигнат не толкова чрез бавен протеин, колкото чрез свободни аминокиселини. Бавният протеин казеин, например, може да служи за запазване на минимално добра концентрация, но това се постига и чрез протеините, които човек си набавя с редовното хранене.
В тази връзка, Paddon-Jones и др. доказаха, че суплементирането с 15 г свободни ЕЕА + 30 г малтодекстрин между храненията повишава азотния баланс с 25% в сравнение с храненията без съпътстващо суплементиране.

Тези резултати довеждат до една нова качествена характеристика на протеините. Традиционните качествени критерии като биологична стойност (БС), Chemical Score, Protein Efficiency Ratio (PER) и Protein Digestibility-Corrected Amino Acid Score (PDCAAS) нямат такова значение за силовия спортист. Важен за него е най-вече по-високият дял на ЕЕА, при което трябва да се следи особено много за ВСАА, респ. L-левцин, както и за количествения баланс на заменимите аминиокиселини, преди всичко аргинин и глутамин.

Чрез смесване на различни видове протеин със свободни аминокиселини или чрез различни комбинации на двете могат да се измерят ЕЕА-наситени и същевременно идеално балансирани аминокиселинни стойности, необходими за растежа, при което обаче трябва да се обърне внимание на научните факти и да не се гледа първо цената – иначе трениращият ще постига аминокиселинен баланс, който няма да доведе до синтеза на мускулен протеин, а само до натрупване на повече протеин в организма.
Тези нови данни поставят комбинациите от свободни ЕЕА отново в центъра на вниманието.

Комбинациите от протеин и аминокиселини с въглехидрати и/или мазнини също бяха проучени в различни изследвания. Установи се, че при бедно на калории хранене високото съдържание на мазнини в храната подобрява в по-голяма степен азотния баланс, отколкото ако се съдържа голямо количество въглехидрати в храната. Ако обаче се преминава от диета към хранене с балансирано количество хранителни вещества, няма да има значение дали се съдържат повече въглехидрати или повече мазнини в него – и в двата случая разграждането на протеин намалява, докато синтезата при приемане на повече мазнини не отчита съществени разлики спрямо приемането на повече въглехидрати.

Във всеки случай, въглехидратите са значително по-важни от мазнините по отношение на високо интензивната тренировка. Jacobs и др. доказаха, че недостигът на гликоген както в “slow-” (бавно – ), така и във “fast-contracting” (бързо-съкращаващи се) мускулни клетки не води до мускулна умора, а намалява интензивността на динамичните мускулни съкращения (загуба на сила и еластичност).

На това трябва да се обърне сериозно внимание, защото провеждането само на тренировка със субмаксимална интензивност може в дългосрочен план чрез прекалено малки количества приети въглехидрати да доведе до загуба на мускулна маса при тренираните спортисти, а при начинаещите най-малкото до недостатъчен мускулен растеж.

Koopman и др. проследиха ефекта на въглехидратите (0,3 г на кг тегло на час) и комбинациите въглехидрати плюс бърз протеин (0,2 г на кг тегло на час) и въглехидрати плюс L-левцин (0,1 г на кг тегло на час) върху нетния протеинов баланс на целия организъм, плазмения инсулин, синтезата на мускулен протеин и окислението на аминокиселините, респ. разграждането на протеина.

При първото суплементиране (само с въглехидрати) нетният протеинов баланс беше отрицателен, нивото на окисление на аминокиселините, респ. разлагането на протеините, беше високо; синтеза на мускулен протеин не настъпи, а плазменият инсулин показа нормални стойности.
При второто суплементиране (въглехидрати плюс суроватъчен протеин) нетният протеинов баланс беше положителен, окислението на аминокиселините – слабо. Синтезата на протеин също беше положителна, а плазменият инсулин беше значително повече, отколкото при чистото въглехидратно суплементиране.

Третото суплементиране (въглехидрати плюс суроватъчен протеин плюс L-левцин) отбеляза далеч най-добри резултати. Може да ви изненада, че окислението на аминокиселините, респ. протеиновото разграждане, беше отчетливо по-ниско, отколкото при второто суплементиране, но това е така, защото колкото по-голямо е количеството на приетия протеин, толкова повече нараства и окислението на аминокиселините (разлагането на протеин).

Въпреки противоречивите резултати от изследване на Biolo и др. можем да твърдим, че високите стойности на инсулин спомагат за натрупването в организма на протеин, респ. аминокиселини, както при въглехидратите и креатина.

Biolo и др. откриха, че в период на почивка инсулинът подобрява синтезата на протеин, но не и за определено време след тренировката. В това изследване обаче беше пропуснато да се даде на тестваните лица аминокиселинен, респ. протеинов, препарат по време или малко след тренировката. Затова има голяма вероятност съдържанието на аминокиселини да е било прекалено малко и по този начин да не е имало такива, които да се възползват от инсулогенното действие на транспорта към клетките. Hiller и др. установиха, че хиперинсулинемията (т.е. високата концентрация на инсулин в кръвната плазма) и съответно големите запаси на аминокиселини в организма засилват “greatly” синтеза на протеин. Ivy и др. успяха да докажат, че комбинацията от въглехидрати с протеини значително увеличава секрецията на инсулин в сравнение с поединично приетите протеини или въглехидрати.

Този инсулогенен ефект е от също толкова голямо значение с оглед на желанoто от спортистите натрупване на протеин под формата на мускулна маса, както е и при въглехидратите и креатина.
Изследвания сравниха снабдяването с протеин, съотв. аминокиселини, посредством нормално хранене и посредством добавки.
Във вече споменатото проучване на Paddon-Jones и др. беше сравнено суплементирането с 30 г малтодекстрин + 15 г незаменими свободни аминокиселини (ЕЕА), което прави общо 180 kcal, с едно хранене, което също съдържа 15 г ЕЕА + заменими аминокиселини (NEEA), от гледна точка на анаболната реакция на организма. Суплементът се оказа значително по-ефективен от храненето. Учените допускат, че някои от присъщите за хранителните вещества субстрати намаляват анаболната реакция на ЕЕА. Tова би трябвало логично да се свърже преди всичко с по-бавното абсорбиране на ЕЕА от хранителните вещества, което води до поглъщането на по-големи количества EEA от червата, черния дроб и т.н. и така остава много малко от тях за натрупване в периферната мускулна тъкан. Във всеки случай, бързо абсорбиращите се свободни ЕЕА изглежда са по-силно застъпени в междуклетъчното пространство на мускулите, където ускоряват синтезата на протеин.

От изследването можем да направим заключения и за калориите. Очевидно, даден суплемент може значително да повиши натрупването на мускулен протеин без да е нужно поглъщането на много калории.
Друго предимство на добавките е, че производителят може да контролира протеиновите фракции, молекулната маса и аминокиселинния състав на продуктите – разбира се, ако разполага с нужното ноу-хау за това. Тези фракции могат да се състоят от различни видове протеин, пептиди или свободни аминокиселини. Като допълнение към продукта могат да бъдат бета екдистерон, 3-O-methyl-D-chiro-inositol, ензими и други субстрати, които подобряват анаболната реакция на протеина.

Ако производителят иска да предложи наистина добър продукт, може да се възползва от редица съществуващи технологии. (Предлаганите евтини продукти на пазара изглеждат добре на външен вид заради описаните по етикетите съставки като хидролизати, пептиди, изолати и др., но в действителност те се съдържат в изключително малки количества).
Като се започне с удачния избор на протеини и се мине през хидролизати, протеинови фракции, премерени количества пептиди и добавки като гореизброените може да се повлияе на аминокиселинния баланс и молекулната маса (която е от значение за бързината на протеиновата, респ. аминокиселинната абсорбция) и така да се постигне възможно по-голяма анаболна реакция с продукта.

Проучен бе ефектът на снабдяването с определено количество протеин, респ. аминокиселини, върху синтезата на протеини.

Както по-рано споменахме, много изследвания показват, че синтезата на мускулен протеин може да се ускори чрез повишаване на незаменимите аминокиселини (ЕЕА). Според резултатите, анаболният отговор на приетото количество ЕЕА протича логаритмично – 6 г ЕЕА предизвикват при един 70-килограмов мъж двойно по-голям ефект, отколкото 3 г ЕЕА. При по-високи количества, обаче, ефективността на ЕЕА намалява
Таблицата по-горе показва, че при приемане на 100 мг EAA на кг тегло, което съответства на 10 г ЕАА при 100-килограмов атлет, ефективността на аминокиселините намалява. Най-късно при приемане на 300 мг на кг тегло, или 30 г ЕАА при 100-килограмов атлет, ЕАА стават икономически напълно неизгодни.

Изследванията на Bornsheim и др., Tipton и др.и Dangin и др. трябва да се сравнят помежду си и да се направят реалистични заключения за приема на ЕЕА. В зависимост от фармацевтичната форма (свободна форма, пептидна форма, протеинова форма, бавен или бърз протеин) между 20% и 90% от оралното приетите ЕЕА се поглъщат от червата и черния дроб, а останалите попадат в периферната мускулна тъкан.
Tipton и неговите колеги установиха, че 40 г орално приети ЕАА не предизвикват по-силен анаболен отговор от 20 г ЕЕА плюс 20 г NЕЕА. В това изследване обаче аминокиселините са приемани с няколко малки хранения, което от гледна точка на най-новите научни резултати за анаболния отговор вследствие на увеличаването на ЕЕА в междуклетъчното вещество, не е оптималната фармацевтична форма.
Dangin и колеги сравниха 22 г суроватъчен протеин с 33 г казеин + 33 г суроватъчен протеин по отношение на протеиновия баланс в целия организъм. По-добри резултати бяха отчетени при 33 г суроватъчен протеин, което обаче важи за 70-килограмов мъж, докато за мъж с тегло 100 кг нуждите възлизат съответно на около 50 г суроватъчен протеин.

Направените в тази област проучвания не са достатъчни, за да се отговори с точност на въпроса за идеалното количество протеин, респ. ЕЕА, което е нужно да приемаме. Все още не е напълно изяснено до каква степен ергогенните субстанции като бета екдистерон, креатин, 3-О-methyl-D-chiro-inositol,ензими и дори честото използванe на ЕЕА и най-вече левцин могат да увеличат потребностите от протеин, респ. аминокиселини. Във всеки случай, приемането на ЕЕА не би трябвало да представлява пречка за снабдяването на организма с протеин, понеже те доставят азот.

Обобщен препоръчителен прием на протеин и аминокиселини за спортисти – запазваме си правото да внесем евентуални промени през 2007 г

1. Спортистът трябва да приема най-малко 2 г протеин дневно на кг тегло

2. При целево стимулиране на синтезата на мускулен протеин с ергогенни суплементи, ЕАА, ВСАА, левцин, бета екдистерон, 3-O-methyl-D-chiro-inostitol, ензими, инсулинни модулатори и др. препоръчваме повишаване на количеството от 2 на 3,5 г, при което свободните аминокиселини трябва да се броят за протеин.

3. Освен това трябва непрекъснато да приемате 1 г протеин дневно на кг тегло, и то така, че да се поддържа положителен азотен баланс – т.е. под формата на протеин от нормалното хранене и/или протеинови добавки, които бавно и продължително, респ. периодично, освобождават аминокиселини в кръвта, и …

4. Преди, по време на, непосредствено след и до 2 часа след тренировка трябва да приемате 0,8-1 г бърз протеин (суроватъчен, соев) и/или свободни незаменими аминокиселини (ЕАА) с високо съдържание на ВСАА и най-вече L-левцин заедно със същото количество бързи въглехидрати (малтодекстрин) и …

5. Сутрин, веднага след ставане, се нуждаете от 0,5 г бърз протеин и/или свободни ЕЕА със същото количество бързи въглехидрати (точно както преди и след тренировката), и …

6. Между трите обичайни хранения (които трябва да са богати на протеин, за да се осигури продължителното зареждане с аминокиселини, описано в т.3) препоръчваме суплемент от 0,3-0,5 г (в зависимост от съдържанието на L-левцин) бърз протеин и/или свободни ЕЕА на кг тегло:

7. Снабдяването с мазнини и въглехидрати трябва да протича така, че да се поглъщат най-малко 60 г дневно полезни мазнини с oмега-3 мастни киселини, докато количеството въглехидрати трябва да е толкова високо, колкото да не доведе до натрупване на телесна мазнина.

8. Под внимание трябва да вземе и адекватното набавяне на микрохранителни вещества, въпреки, че те се съдържат в протеиновите и аминокиселинни концентрати и в обикновените хранителни продукти.

9. При богат прием на протеин трябва задължително да се пие достатъчно количество вода. Спортисти с нездрави бъбреци следва да приемат по-малки количества протеин в комбинация с много ЕАА и BCAA.

От Peak Performance Products S.A. не можем да се ангажираме с препоръка за протеиново хранене или суплементиране с протеин/аминокиселини късно вечер преди лягане, тъй като са налице противоречиви резултати. Интересуващият се спортист трябва сам да изпробва как ще се отрази ефекта на подобно хранене върху него. Ще се радваме да ни съобщите вашите резултати, за да можем да ги включим в нашата статистика.

Въз основа на долу изброените изследвания, върху които се базира и тази статия, Peak Performance Products S.A. разработи 5 нови варианта на протеинови продукти с високо съдържание на ЕАА, ВСАА и левцин, както и някои ергогеници. По състав, тези протеини са точно съобразени със съвременните научни познания в областта.

През февруари 2007 г Peak Performance Products S.A. започна 5-месечен експеримент, с който ще се установи дали споменатите по-горе нови протеини могат допълнително да се оптимизират. Експериментът се извършва на базата на тези протеини в комбинация с BCAA-продукта Amino Anabol и някои разработени EAA-комбинации и с един суплемент от левцин.

Преди да станат ясни резултатите от опита, Peak Performance Products S.A. приема, че споменатите по-горе нови протеини са най-доброто в областта.