Home » Здраве » Слаби и мускулести с модулиране на въглехидратите и инсулина 02

При всички интензивни натоварвания, т.е. натоварвания, които използват повече от 60% от производителния потенциал, въглехидратите приети по време на натоварването не забавят намаляването на гликогенните запаси в мускулите (дори ако са бързо резорбиращи се като гроздовата захар, малтодекстрина и др.), защото не се задържат в мускулатурата поради стреса от натоварването.
Едва когато натоварването падне под критичната граница от 60%, т.е. в идеалния случай веднага след тренировка или състезание, увеличеният прилив на въглехидрати може да замести изразходваните субстрати в организма и да доведе до бързо възстановяване.
Приетите по време на натоварването енергийни напитки стабилизират производителността единствено като помагат за увеличаване на въглехидратните запаси в черния дроб, отговарящи за поддържането на нивото на кръвната захар, респ. за снабдяването на органите и преди всичко на мозъка. Симптоми на намалена кръвна захар, които се появяват при спортни състезания, като отпадналост, главозамайване, студено изпотяване, треперене, проблеми с концентрацията и причерняване, показват колко е важно да се снабдява мозъка по време на натоварването както с ендогенно произведени от черния дроб въглехидрати, така и с екзогенно доставените чрез кръвта въглехидрати от енергийните напитки. Целта тук най-вече е да се отстрани умствената умора.

Анаболни странични ефекти на въглехидратите:

Наред с основната си задача да доставят енергия на мозъка и мускулатурата, въглехидратите изпълняват и някои други интересни функции. Колкото по-голям е гликемичният товар (ГТ) на една храна, толкова по-бързо се покачва нивото на кръвната захар и задейства интензивно отделяне на инсулин. Инсулинът е най-анаболният (изграждащ) хормон и е много по-мощен примерно от тестостерона и растежния хормон. Затова колкото повече инсулин има в наличност, толкова по-масивно се транспортират въглехидрати, протеин, креатин и други хранителни вещества към клетките на тялото. Важно е да се спомене, че инсулинът забавя изгарянето на телесна мазнина. Освен това, той “разнася” катаболните (разграждащи) хормони като кортизол, стимулира синтезата на други анаболни хормони като тестостерон и усилва дори изграждащото действие на тестостерона и растежния хормон.

За анаболната сила на инсулина можем да научим от едно изследване по поръчка на американския National Institute for Health. Установи се, че синтезата на мускулен протеин след интензивно натоварване се нормализира за по-малко от час ако се приеме напитка, съдържаща въглехидрати с висок гликемичен индекс (ГИ) и бързо смилаем протеин непосредствено след натоварването.

Вече от няколко години се продават готови суплементи за спортисти. Отначало в тях се съдържаха само креатин и декстроза, но след 2003 г. в тях се включиха аминокиселини, а от 2004 г. и растителни екстракти и ароматни вещества, модулиращи обмяната на инсулин и тестостерон. Както обаче ще разберем след малко, такива “anabolic accelerators” трябва да се приемат непосредствено след тренировъчно или състезателно натоварване или (в по-малки количества) сутрин веднага след ставане. Специфичното състояние на обмяната на веществата сутрин и след тренировка позволява на организма да използва инсулин-стимулирания анаболен стимул само за слабата мускулна тъкан, но не и за тъканите на телесните мазнини.

Страничните ефекти на въглехидратите във връзка с наднорменото тегло и болестите:
Чрез кръвната захар инсулинът усилва чувството на глад до степен голям апетит. Ако след това възникне мощен прилив на инсулин, аминокиселините, мазнините и най-вече намиращите се в кръвта въглехидрати се транспортират много бързо към клетките на тялото. По този начин нивото на кръвната захар спада малко под стойностите, които тялото се стреми да поддържа и познатото чувство на глад се появява отново. При много хора тук става въпрос за твърде активна обмяна на веществата.

Следва продължение…