Слаби и мускулести с модулиране на въглехидратите и инсулина 03

Едно американско проучване показа колко огромно е влиянието на нивото на кръвната захар върху глада. Тази част от тестваните лица, които приемаха храна с висок ГТ, усвоиха 53% повече калории от лицата, приемащи храна със среден ГТ, и дори 81% повече калории от лицата, консумиращи храна с нисък ГT. Ако се зареждате ежедневно с 53% или 81% повече енергия от другите хора, няма начин да не напълнеете!

При това, увеличеният прием на калории далеч не е най-важният проблем. Много по- голямо значение има средата в организма, която благоприятства затлъстяването и е повлияна пряко от кръвната захар и инсулина. Не забравяйте, че тялото преобразува излишните въглехидрати във вредни наситени мастни киселини, които заедно с мазнините от храната постъпват в мастните клетки. Освен това, инсулинът, който играе главна роля в този процес, възпрепятства изгарянето на мазнини.

Знае се, че човек заболява от диабет мелитус, ако нивото на кръвната му захар отговаря на 126 мг глюкоза на децилитър кръв. Дори при по-ниски стойности на глюкозата, обаче, рискът да се заболее от болести, обусловени от артериосклерозата, става все по-голям.
Казано в прав текст: който заради наднормено тегло и/или неправилно хранене с твърде много въглехидрати поддържа кръвно-захарно ниво от 100 мг/дл кръв (70 мг/дл са желателните стойности), рискува да заболее не само от диабет тип II, но и от други, все по-разпространяващи се болести. Преситената с въглехидрати кръв уврежда кръвоносните съдове и увеличава вероятността от инфаркт, инсулт, ослепяване, бъбречни проблеми. Особено опасно става, когато, поради постоянно високите стойности на кръвната захар и оттам на инсулина, телесните клетки развият резистентност към този хормон. В този случай клетките не реагират в достатъчна степен на инсулина (при хора с наднормено тегло инсулиновата резистентност се засилва заради затлъстяването) и те не могат да приемат достатъчно глюкоза от кръвта, което води до още по-сериозни промени в нивото на кръвната захар. В резултат на това, панкреасът започва да отделя все повече инсулин и така се стига до независимия от приема на инсулин диабет тип II, който след време, когато ресурсите на панкреаса сe изчерпят, прераства в инсулиннозависим диабет.

Естествено възниква въпросът:

Кой и по кое време се нуждае от въглехидрати за поддържане на умствената си дейност, и в какви количества?

Отговорът може да се изведе логически от вече описаните функции и странични ефекти на въглехидратите като се свърже и с типа обмяна на веществата.

Нека си припомним отново:

В неактивно състояние и при не толкова интензивни натоварвания в организма се обменят главно мазнини за снабдяване на мускулите с енергия и мозъкът ежедневно се нуждае от 100 г въглехидрати от запасите на черния дроб, респ. от храната.

При натоварвания със средна интензивност се изгарят по едно и също време мускулни въглехидрати (до 40%), мазнини (до 40%) и протеин (до 10%), при което се освобождава енергия. С нарастване на интензивността на натоварването се окисляват все повече въглехидрати, а с намаляване на интензивността – все повече мазнини.

При интензивни физически натоварвания (спринт, интензивни силови тренировки) мускулатурата набавя нужната енергия от ендогенните резерви на гликоген (80%) и от мазнините и протеините (по 10%).

Софтгейнърите, които в повечето случаи са с наднормено тегло, изразходват съвсем малко енергия в неактивно състояние поради бавната си обмяна на веществата. Те се нуждаят от допълнителни въглехидратни дажби (и от протеин, но не и мазнини – в тялото им обикновено има достатъчно от тях), само когато се натоварват много физически. Но дори тогава енергийните им нужди са най-големи след (при спортовете за издръжливост и по време на) натоварването, за да може тялото отново да се възстанови след големия разход на енергия. Софтгейнърите трябва да са пестеливи откъм въглехидрати и мазнини, и да си набавят необходимата енергия от 2000 kcal на ден (без да се смята разхода по време на тренировка) предимно от протеин.

Нормалните гейнъри, които в повечето случаи са с нормално тегло и средно-интензивна обмяна на веществата, могат леко да увеличат приема си на въглехидрати и мазнини, за да се чувстват жизнени и във форма през деня. Разбира се, те също трябва да компенсират изразходването на въглехидрати, протеин и евентуално мазнини по време на физическо натоварване.
За тях е препоръчително да задоволяват енергийните си нужди от около 2500 kcal дневно (без да се смята разхода по време на тренировка) с въглехидрати, протеини и мазнини (с по около 35%).

Хардгейнърите, които почти винаги са “слаби” и имат бърза обмяна на веществата, изгарят предимно мастни киселини и в по-малко количество въглехидрати. Противно на обикновено препоръчваното в такива случаи пресищане с въглехидрати, хардгейнърите ще имат много по-голяма полза от приемането на повече мастни киселини. В тази връзка не бива да се забравя, че в неактивно състояние, енергията за обмяната на веществата се доставя предимно от мазнините. При екстремни хардгейнъри може да е подходяща обаче балансираната комбинация от мазнини и въглехидрати, защото по този начин разгледаните инсулин-стимулирани анаболни процеси ще помогнат да се пренесат всички хранителни вещества до клетките на тялото. Тези спортисти също трябва да компенсират енергийните си загуби по време на тренировка, но техните нужди от хранителни вещества не са толкова големи, както при спортистите с други типове обмяна на веществата. Екстремните хардгейнъри трябва да покриват 20% от ежедневните си енергийни нужди, равняващи се на около 3000 kcal (без да се смята разхода по време на тренировка), с протеин и с по 40% от въглехидрати и мазнини.
Следва продължение…