Home » Здраве » BCAA – липсващото звено в спортното хранене 02

Изследвания и практика

По отношение ефективността на описаните по-горе функции на ВСАА изследванията показват противоречиви резултати, т.е някои доказват техните качества, а други – не. От гледна точка на спортната практика обаче, може неоспоримо да се твърди, че в голямата си част изследванията с негативни резултати са далеч от действителността, т.е. проведени са със специална цел и не могат да бъдат лесно пренесени върху други видове спорт.

Например в едно изследване при спортове за издръжливост подобряването на резистентността към умора е отчетено не при нормални климатични условия, а при силни горещини. В практиката това свойство на ВСАА може много лесно да се провери, само че в спортове като футбол, бокс, карате, които поставят на изпитание бързината и издръжливостта. Изследвания в тази насока обаче все още не са проведени.
Според други теории силовият спортист (имайки се предвид състезател по вдигане на тежести) всъщност не изразходва толкова много ВСАА (състезателят в спортовете за издръжливост използва много повече) и взимането на добавки в силовите спортове е безсмислено. На практика ВСАА са сравнително безполезни за тежкоатлет, който прави едно, две или три тежки вдигания на всеки 3-5 минути, но при боксьорите, бодибилдерите, дори при колоездачите е възможно да се отчете значително намаляване на L-левцина в кръвта само след 5 минути натоварване. Това подчертава голямата необходимост от суплементиране с ВСАА. Като цяло, приемането на ВСАА със сигурност е най-важният и разумен начин за снабдяване с аминокиселини в спорта и е много по-резултатно от суплементирането с глутамин, таурин, аргинин или други вещества, като последните аминокиселини в малки количества трябва да се считат за полезни.

Ефикасност на суплементирането с ВСАА

Суплементирането със сравнително високи количества (от 5 до 20 г) СВОБОДНИ ВСАА е изключително ефикасно (по-ефикасно от суплементирането с други аминокиселини) и това е свързано със следните две уникални свойства на тези верижно-разклонени аминокиселини. На първо място, орално приетите свободни ВСАА попадат директно и бързо (след 10-15 мин) в кръвния ток в абсолютно непроменен вид и са веднага на разположение за изпълнение на функционалните процеси. Всички останали аминокиселини са значително по-слабо биодостъпни и за да достигнат кръвта преминават първо през черния дроб, където се преобразуват във всякакви възможни субстрати, като процесът е продължителен и поглъща много енергия. Между другото: често приемът на високи дози ВСАА (ВСАА запазват глутамина) за поддържане на високо ниво глутамин има по-добър ефект от директното орално приемане на глутамин, тъй като в самостоятелна форма той преминава от черния дроб в кръвта в малки количества и след по-дълъг период от време.

Бързината и ефективността на ВСАА се доказват и от факта, че при едно нормално протеиново хранене (без значение дали е под формата на протеинова напитка, месо, мляко, соя или др. ), където те дори не са в свободна форма, се появяват първи в кръвния ток. След смилането на храната 70% от появилите се в кръвта ВСАА могат да попаднат директно в мускулатурата. Ако се измери количеството на усвоените от мускулните клетки аминокиселини 3 часа след храненето, ще се установи, че 50-90% от тях са ВСАА, а останалата част се състои от другите 15 есенциални и полуесенциални аминокиселини. Второто голямо предимство на суплементирането със свободни ВСАА е тяхната неутралност спрямо ензимните процеси, окисляващи протеините в тялото. Тъй като предимно суроватъчният протеин съдържа почти 25% ВСАА (при особено добрите суроватъчен протеин хидролизати дори в свободна и пептидно-свързана форма), които при суроватъчния протеин попадат след 45 мин, а при суроватъчните протеин хидролизати още след 15 мин в кръвта (но само истинските хидролизати, а не протеиновите таблетки с ниско съдържание на хидролизат), често се препоръчва приемът на такива суплементи преди или по време на тренировка. ТАЗИ ПРЕПОРЪКА Е НАПЪЛНО ПОГРЕШНА – ЗАЩОТО… Докато свободните изолирани ВСАА, дори приети в нужните за анаболните, респ. антикатаболни функции завишени количества от минимум 5 г, или още по-добре 10-20 г, не активират ензимите, разграждащи протеините, същото количество ВСАА, доставени с минимум 20 до 80 г суроватъчен протеин, веднага показват окислително, а оттам и разграждащо (катаболно) действие спрямо протеините. Както е обяснено подробно в статията „Протеини за максимален мускулен растеж”, постъпилите със суроватъчния протеин в кръвта високи количества от други аминокиселини незабавно активират телесни ензими, които окисляват намиращите се там аминокиселини за енергийни нужди, съответно ги разграждат. С други думи, приемът на суроватъчен протеин, осигуряващ достатъчно ВСАА, ще ги освободи в кръвта с по-малка или по-голяма скорост, но в същото време ще стимулира изразходването на аминокиселини в организма, в резултат на което в най-добрия случай няма да има и следа от положителен аминокиселинен баланс в кръвта, а в най-лошия – ще се използват повече аминокиселини, отколкото се приемат. Тук няма да се спираме на един друг проблем, а именно негативното влияние на ненужните аминокиселини, които трябва да се изхвърлят от организма (срв. статията „Протеини за максимален мускулен растеж”). Следователно за снабдяване със сравнително високи дози ВСАА малко преди или по време на тренировка могат да се използват единствено свободни и изолирани ВСАА, които доставят много бързо в кръвта „само” този вид анаболни и катаболни аминокиселини и които не водят до превишен аминокиселинен разход, защото само в такъв случай орално приетите като добавка ВСАА действително ще се използват за съответните им функции.

Следва продължение…