Home » Здраве » BCAA – липсващото звено в спортното хранене 01

Наред с креатина и протеина, верижно-разклонените аминокиселини BCAA (от англ. Branched Chain Amino Acids (BCAAs) – L-левцин, L-валин, L-изолевцин) и глутаминът са любимите добавки на спортистите, и това е обяснимо особено при BCAA.

Хранително-физиологични свойства

ВСАА са есенциални (незаменими, жизнено важни) аминокиселини, които се използват главно за натрупване на телесен протеин, респ. телесна тъкан. Докато другите незаменими аминокиселини в по-голямата си част се използват за изграждане на биологично активни молекули (хормони и др.), ВСАА са същинските градивни елементи на телесните тъкани (мускули, органи и др.).

Ето защо, снабдяването с достатъчно ВСАА е задължително условие, за да се гарантира нарастването и запазването на мускулната тъкан (35% от съкратителните белтъци на мускулатурата се състоят от ВСАА). ВСАА не са само чист градивен материал за телесните клетки, но те също подпомагат, съответно засилват, изграждането на (мускулни) клетки чрез т.нар. “инсулогенен ефект”, като благоприятстват синтезата на най-анаболния хормон – инсулин, независимо от въглехидратите. В същото време ВСАА действат „антикатаболно” като се преобразуват ендогенно, т.е. от самия организъм, в неесенциални аминокиселини, главно аланин, и в есенциалния глутамин чрез цикъла аланин-глюкоза особено при недостиг на гликоген.

По този начин не е нужно организмът да разгражда натрупаните с усилия телесни протеини и аминокиселини, а може да съхрани целостта си (антикатаболен ефект) и да покрие потребностите от аминокиселини с орално приемане на BCAA.

Следователно приетите орално ВСАА при определени обстоятелства, основно при високо интензивно натоварване (състезателен спорт) и стресови ситуации, водят до запазване на резервите от глутамин, аланин, телесни протеини и този ефект се означава като антикатаболен. Вместо да описваме подробно предимствата на BCAA от хранително-медицинска гледна точка, засягащи сърдечно-съдовата и имунната система, защитата от рак, цироза на черния дроб, кахексия, амиотрофична латерална склероза (АЛС), синдром на хроничната умора и т.н., ще се спрем върху едно друго тяхно „ментално” свойство. Също така няма да разглеждаме познатите отскоро свойства на високите дози ВСАА да предизвикват изгаряне на мазнини, при което интересното е, че по-бързо се разгражда (кафявата) мазнина в коремната област, но количествата аминокиселини, използвани в изследването, са прекалено високи, за да се прилагат в практиката. Оралното суплементиране с ВСАА (особено L-левцин) може значително да смекчи, респ. забави появата на признаци на умора (слаба концентрация, бавни рефлекси, намалена жизненост), причинени от по-дълги, силно интензивни телесни натоварвания.

В това отношение цикълът аланин-глюкоза изпълнява второстепенна роля, решаващо е значението предимно на движението на L-левцина през кръвно-мозъчната бариера. Интензивните физически натоварвания активират т.нар. преносители на умора, главно серотонин. Тъй като в резултат на натоварването се понижава съдържанието на ВСАА, аланин, глутамин, аргинин и таурин в кръвта (те се окисляват), се появява излишък от други аминокиселини, предимно триптофан. По-голямата част от триптофана в кръвта не е в свободно и високо активно състояние, а е свързан с албумини (при това нивото на свързване се регулира предимно от намиращите се в кръвта дълго-верижни мастни киселини) и в тази форма има минимално действие върху серотонина.

Заедно с излишъка от триптофан при телесно натоварване се увеличава количеството и на дълго-верижните мастни киселини в кръвта, което намалява неговото свързване с албумини и води до масивно натрупване на свободен триптофан със силно действие върху серотонина, респ. умствената умора. Тогава се задействат ВСАА, които се конкурират с триптофана при проникването в мозъка (преминаването през кръвно-мозъчната бариера) за едни и същи преносители на аминокиселини, като най-вече L-левцинът окупира масивно тези преносители и „изтласква” останалите аминокиселини. Чрез орално приемане на добавки малко преди и по време на натоварването може да се ограничи или дори да се спре намаляването на ВСАА в кръвния ток, ВСАА – главно L-левцин – заемат преносителите и триптофанът не е в състояние да прояви напълно активиращото си действие спрямо серотонина и да предизвика умствена умора, което пък води до по-висока и продължителна умствена производителност.

Следва продължение…