Power пептиди превземат състезателните спортове 01

Пептидите са известни като „протеин хидролизати” в спортното хранене и в храненето на бебета и възрастни, защото се преобразуват по-бързо и ефективно от протеина в телесни протеини и подпомагат изграждането на мускулите и клетките, респ. растежа и възстановяването на телесни клетки.

Пептиди се наричат молекули, състоящи се от 2 до 50 аминокиселини, а протеини – съединения с повече от 50 аминокиселини.

Пептидите могат да се получат синтетично или чрез хидролиза на протеини, т.е. чрез целенасочено предварително разграждане под действие на ензими. При хидролизата големите молекули на аминокиселините в състава на протеините се подлагат на разлагане чрез сложни или по-малко сложни методи в реактори (ферментатори) до по-малки съединения от аминокиселини, т.е. пептиди, под действието на специално побрани ензими.

Биоактивни пептиди

Дълго време отличната биодостъпност на пептидите, т.е. степента на тяхната използваемост като „градивен материал” за синтезиране на телесни протеини (мускули, протеини на имунната система, кръвни протеини, ензими и т.н.) се посочваше като основно предимство на тези късо-верижни молекули. През последните години обаче, науката доказа категорично, че някои специални биоактивни пептиди доставят не само градивен материал (азот) за телесните клетки, но и регулират определени жизнени функции като обмяната на мазнините, въглехидратите и белтъците, имунната система, умствено-психичните дейности и ензимната активност в организма.

Анаболни функции

В клинични изследвания се установи, че добавянето само на 1 г различни късо-верижни пептиди дневно към нормалното хранене води до значително по-добро натрупване на мускули и сила. Тъй като този грам доставя нищожно количество азот в сравнение с нормалната доза от 100-200 г протеин дневно, анаболният ефект на пептидите не може да се обясни единствено с осигуряването на градивен материал за мускулите. Това се потвърждава и от факта, че различни по вид пептиди от различни източници показват различни по сила анаболни ефекти при дозиране от 1 г на ден, въпреки че количествата на доставения азот за мускулите са приблизително еднакви. Изненадващо бе и откритието, че късо-верижните пептиди от кръвни протеини, казеин и суроватъчен протеин се приближават по своя анаболен ефект до класическите „градители на мускулите” – креатин монохидратите (но при по-бавно приложение и видим ефект в рамките на няколко месеца), докато дългите пептиди от растителни и рибни протеини имат по-слабо действие. Тъй като биологична стойност на суроватъчния протеин е по-висока от тази на казеина и значително надминава тази на кръвните протеини, поради което доставя повече азот на един грам, аналогичното действие на пептидите трябва да се обясни първо с особеностите в структурата им и след това с доставянето на азот.

Функции, свързани с обмяната на мазнините

Сензация предизвикаха изследвания, в които приемането отново само на 1 г пептиди дневно показа значителен ефект върху обмяната на въглехидратите и мазнините.

Преди много години е установено, че свръх високото съдържание на протеин в храната от поне 40% има положителен ефект при диети за намаляване на телесните мазнини, респ. потиска натрупването на мазнини, като придава усещане за ситост и повишава термогенезата (изгарянето на калории) с 20-30%. По-новите изследвания с глобулин-пептид D обаче недвусмислено доказаха, че 1 г от пептида дневно е достатъчен, за да свали стойностите на триглециридите в кръвта с 35% и да насочи мастните киселини не към натрупване на телесна мазнина, а към изгаряне в цикъла на Кребс с помощта на АТФ (аденозинтрифосфат). Ин витро изследвания с този пептид и соевия протеин-пептид S показват дори, че не само мастните киселини, но и въглехидратите от храната биват провеждани през енергийния цикъл. Благодарение на тези свойства се ограничава натрупването на телесна мазнина и в същото време се подобряват снабдяването с енергия чрез АТФ, физическата и умствената производителност, респ. процесите на изграждане на мускули (срв. точката за анаболните функции).

По отношение регулацията на мазнините късо-верижните пептиди от животински протеини надминаха значително пептидите от растителен произход при представители от мъжки пол от различни видове в сравнение с женски индивиди. Изненадващ бе фактът, че късо-верижните пептиди от рибни протеини най-силно ускориха обмяната на мазнините, но най-слабо подпомогнаха изграждането на мускулна маса. Късо-верижните пептиди бяха толкова подробно изследвани в Япония, че се ползват с официален статут на “FOSHU” добавка за понижаване нивото на триглицеридите.

Следва продължение…